patenceto (Надя Георгиева)
185 614
21 abr 2006, 15:34

Ти ме рисуваше 

  Poesía
1287 0 11

Ти не искаше да виждаш сълзи,
и аз никога пред тебе не заплаках.
Ти не искаше да чуваш песни,
и аз никога пред тебе не запях.
Ти не искаше да има грим,
и аз никога за теб не се гримирах.
Ти не обичаше вкуса на чирвилото,
и аз нито веднъж не си сложих.
Ти цветята не обичаше,
и никога нямаше такива у дома.
Ти искаше да бъда само твоя,
и аз никога не погледнах друг.
Ти обичаше в бяло да се обличам,
и “жената в бяло” всички ме наричаха.
Ти ме харесваше с тъмна коса,
и тъмнокоса бях за това.
Ти пишеше по мойта съдба,
ти идинствен диктуваше правилата.
Може би това е мойта грешка -
аз трябваше да плача,
трябваше да пея и да се гримирам,
и да направя светли косите си,
за да обичаш мен,
а не момичето нарисувано
от твойта ръка.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесва ми страхотно
  • Благодаря на всички Ви!!
    Вашите положителни коментари за мен значат много!
  • много добро 6666
  • Страхотно е!!!Много силно стихотворение.Браво./6/
  • нужно ли е да коментирам??? просто се присъединявам към мнението на колегите ... ще кажа само....продалжавай в същият дух! супер си!
    6
  • Пожелавам ти много пъти да те рисуват в живота, но:
    - само такава, каквато си;
    - с любов;
    - от този, който ще те заслужава всеки ден и час!
  • Знаеш ли какво четох в една книга, че истински влюбената жена няма самоличност и не можах да се съглася. Не си ли ти самият нито си обичан истински, нито обичаш така. Поздрави за стиха!
  • да! 6
  • Бъди себе си ! Който те обича, ще те обича каквато си - истинска!
    Браво!
  • Дано в живота да не си нарисувана! 6!
  • Харесва ми!
Propuestas
: ??:??