Ти ме рисуваше
Ти не искаше да виждаш сълзи,
и аз никога пред тебе не заплаках.
Ти не искаше да чуваш песни,
и аз никога пред тебе не запях.
Ти не искаше да има грим,
и аз никога за теб не се гримирах.
Ти не обичаше вкуса на чирвилото,
и аз нито веднъж не си сложих.
Ти цветята не обичаше,
и никога нямаше такива у дома.
Ти искаше да бъда само твоя,
и аз никога не погледнах друг.
Ти обичаше в бяло да се обличам,
и “жената в бяло” всички ме наричаха.
Ти ме харесваше с тъмна коса,
и тъмнокоса бях за това.
Ти пишеше по мойта съдба,
ти идинствен диктуваше правилата.
Може би това е мойта грешка -
аз трябваше да плача,
трябваше да пея и да се гримирам,
и да направя светли косите си,
за да обичаш мен,
а не момичето нарисувано
от твойта ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
