Ти не искаше да виждаш сълзи, и аз никога пред тебе не заплаках. Ти не искаше да чуваш песни, и аз никога пред тебе не запях. Ти не искаше да има грим, и аз никога за теб не се гримирах. Ти не обичаше вкуса на чирвилото, и аз нито веднъж не си сложих. Ти цветята не обичаше, и никога нямаше такива у дома. Ти искаше да бъда само твоя, и аз никога не погледнах друг. Ти обичаше в бяло да се обличам, и “жената в бяло” всички ме наричаха. Ти ме харесваше с тъмна коса, и тъмнокоса бях за това. Ти пишеше по мойта съдба, ти идинствен диктуваше правилата. Може би това е мойта грешка - аз трябваше да плача, трябваше да пея и да се гримирам, и да направя светли косите си, за да обичаш мен, а не момичето нарисувано от твойта ръка.
Знаеш ли какво четох в една книга, че истински влюбената жена няма самоличност и не можах да се съглася. Не си ли ти самият нито си обичан истински, нито обичаш така. Поздрави за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.