15 dic 2010, 15:47

Ти ми каза... 

  Poesía
645 1 6

Ти ми каза: Аз съм дълбоко тресавище!

Не идвай с уверена крачка към мен - ще потънеш!

Но е късно - вече почти не изтрезнявам,

наливам си още вино омайно и пия... до дъно!

 

Сама се вградих, доброволно, в тези мочури -

за да мога, при нужда, все към теб да се връщам!

И нека сърцето кърви - и да никнат божури

в празния двор на твойта омагьосана къща!

 

Не протягай ръце! За двама ни твърде е тясно.

Остави ме сама да изпия до капка калта...

Но дори и тогава, задавена, ще съм с чувството ясно,

че съм изпила на целия свят захарта!

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??