Ти ми каза...
Ти ми каза: Аз съм дълбоко тресавище!
Не идвай с уверена крачка към мен - ще потънеш!
Но е късно - вече почти не изтрезнявам,
наливам си още вино омайно и пия... до дъно!
Сама се вградих, доброволно, в тези мочури -
за да мога, при нужда, все към теб да се връщам!
И нека сърцето кърви - и да никнат божури
в празния двор на твойта омагьосана къща!
Не протягай ръце! За двама ни твърде е тясно.
Остави ме сама да изпия до капка калта...
Но дори и тогава, задавена, ще съм с чувството ясно,
че съм изпила на целия свят захарта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
