Ти мина през душата ми с ботуши подковани.

С красиви, нежни думи ме омая.

Към нещо лудо, грешно ме подкани,

Че чак себе си сама не мога да позная.

Лудост е и двамата го знаем,

Че трябва скъп човек да предадем.

За постъпката си трябва ний да се разкаем

И какво един за друг сме да се разберем.

Ти мина през душата ми с ботуши подковани,

Какво направихме, кажи ми ти, кажи?

Цял един живот ли ще останем неразбрани,

Цял един живот ли ще живеем във лъжи?

Мойте мисли все към тебе тичат,

Грешно е това, което с тебе правим.

Сърцата чувствата не могат да отричат,

Кажи ми ти след всичко, как да се забравим?!

Ти мина през душата ми с ботуши подковани,

Ние ли сме грешни или живота прави ни такива?

В мислите един за друг сме оковани,

Да бъдем лоши, не, на нас не ни отива.

Стоя и пиша без да спирам

И сълзи се стичат по лицето бавно, бавно.

Какво се случва вече не разбирам,

Моля те върви, върви си незабавно!

Ти мина през душата ми с ботуши подковани,

Предадох този, който аз обичам.

С жестовете си друг избор ти не ми остави,

Та сега цял живот ще се мразя и от себе си ще се отричам!