Ти мина през душата ми с ботуши подковани
Ти мина през душата ми с ботуши подковани.
С красиви, нежни думи ме омая.
Към нещо лудо, грешно ме подкани,
Че чак себе си сама не мога да позная.
Лудост е и двамата го знаем,
Че трябва скъп човек да предадем.
За постъпката си трябва ний да се разкаем
И какво един за друг сме да се разберем.
Ти мина през душата ми с ботуши подковани,
Какво направихме, кажи ми ти, кажи?
Цял един живот ли ще останем неразбрани,
Цял един живот ли ще живеем във лъжи?
Мойте мисли все към тебе тичат,
Грешно е това, което с тебе правим.
Сърцата чувствата не могат да отричат,
Кажи ми ти след всичко, как да се забравим?!
Ти мина през душата ми с ботуши подковани,
Ние ли сме грешни или живота прави ни такива?
В мислите един за друг сме оковани,
Да бъдем лоши, не, на нас не ни отива.
Стоя и пиша без да спирам
И сълзи се стичат по лицето бавно, бавно.
Какво се случва вече не разбирам,
Моля те върви, върви си незабавно!
Ти мина през душата ми с ботуши подковани,
Предадох този, който аз обичам.
С жестовете си друг избор ти не ми остави,
Та сега цял живот ще се мразя и от себе си ще се отричам!
© Пламена Трифонова All rights reserved.
