Ти мина през душата ми с ботуши подковани.
С красиви, нежни думи ме омая.
Към нещо лудо, грешно ме подкани,
Че чак себе си сама не мога да позная.
Лудост е и двамата го знаем,
Че трябва скъп човек да предадем.
За постъпката си трябва ний да се разкаем
И какво един за друг сме да се разберем.
Ти мина през душата ми с ботуши подковани,
Какво направихме, кажи ми ти, кажи?
Цял един живот ли ще останем неразбрани,
Цял един живот ли ще живеем във лъжи? ...