Миражи ме притеглят сладкогласно,

фалшива красота струи от там.

Старанието ми ще е напразно

и в тях любов без смисъл ще отдам.

В мъглите на съдбата ще потъна

и в нощите сред мрака ще мечтая.

Пред времето не ще да се огъна,

че ти отвъд несгодите си, зная.

Да следвам пътя си към теб е воля

от дълбините на душа любяща.

И в студ, и в пек аз чувствено се моля

живот от теб надежда да ми праща.

Ти мое изпитание си трудно,

но теб обичайки... това е чудно.