24 jun 2006, 18:06

Ти може би не знаеш

  Poesía
975 0 8
Ти може би не знаеш, досега
не съм обичала тъй всеотдайно.
Единственно положила на гръдта
детето си заобичах само.
Закърмвайки го нежно галех
ръчичките му, като пух,
очите ми се премрежваха и плачех
от радост и от майчина любов.
Ти може би не знаеш, досега
защо не съм обичала така.
Страхувах се, че любовта
може да ограби моята душа.
Тъй както скитникът в нощта
ограбва с поглед бледата луна.
Не знаеш, че веднъж ограбена,
душата се заключи натъжена.
Така забрави, какво е болка - рана,
смирена, но сиротна си остана.
А днес на теб е благодарна
пробудена да е и цяла,
докрай разтворила врати,
те кани с обич - ти влезни!
Иска ти да знаеш, че празнува,
накичена с гирлянди бели
и много, много се вълнува
от твоите очи засмени!
Във ритъм буен на сърцето
тънцува погледът в мечти,
приглася твоето сърце, което
за обич нежна ми мълви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...