Ти може би не знаеш
Ти може би не знаеш, досега
не съм обичала тъй всеотдайно.
Единственно положила на гръдта
детето си заобичах само.
Закърмвайки го нежно галех
ръчичките му, като пух,
очите ми се премрежваха и плачех
от радост и от майчина любов.
Ти може би не знаеш, досега
защо не съм обичала така.
Страхувах се, че любовта
може да ограби моята душа.
Тъй както скитникът в нощта
ограбва с поглед бледата луна.
Не знаеш, че веднъж ограбена,
душата се заключи натъжена.
Така забрави, какво е болка - рана,
смирена, но сиротна си остана.
А днес на теб е благодарна
пробудена да е и цяла,
докрай разтворила врати,
те кани с обич - ти влезни!
Иска ти да знаеш, че празнува,
накичена с гирлянди бели
и много, много се вълнува
от твоите очи засмени!
Във ритъм буен на сърцето
тънцува погледът в мечти,
приглася твоето сърце, което
за обич нежна ми мълви!
не съм обичала тъй всеотдайно.
Единственно положила на гръдта
детето си заобичах само.
Закърмвайки го нежно галех
ръчичките му, като пух,
очите ми се премрежваха и плачех
от радост и от майчина любов.
Ти може би не знаеш, досега
защо не съм обичала така.
Страхувах се, че любовта
може да ограби моята душа.
Тъй както скитникът в нощта
ограбва с поглед бледата луна.
Не знаеш, че веднъж ограбена,
душата се заключи натъжена.
Така забрави, какво е болка - рана,
смирена, но сиротна си остана.
А днес на теб е благодарна
пробудена да е и цяла,
докрай разтворила врати,
те кани с обич - ти влезни!
Иска ти да знаеш, че празнува,
накичена с гирлянди бели
и много, много се вълнува
от твоите очи засмени!
Във ритъм буен на сърцето
тънцува погледът в мечти,
приглася твоето сърце, което
за обич нежна ми мълви!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
