6 feb 2009, 22:45

Ти, Море

Poesía » Del paisaje

1.2K 0 4

Ти, Море

Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър.

А слънцето се къпе в тях.
И сякаш сто слънца изгряват.
Аз гледам удивен и ням.
Пред тази гледка се прекланям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

isabelle (Исабел Мартинес)

и раждат се безброй слънца.

Нека огравят пътя ти!

2009-02-20T21:27:35+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

и шарено ...

и очаквате ...
всъщност очаквате ли някой да прочете

2009-02-07T01:32:07+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Правилно си го написал, Смешко! Сашо, а за стихотворението да кажа, че наистина звучи все едно е писано от дете. Съжалявам!

2009-02-06T23:51:47+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

а си на 44 ...
аз се плаша че се вдетиних напоследък
П.П. как се пише вдетиних

2009-02-06T23:48:57+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0