6 feb 2009, 22:45

Ти, Море

Poesía » Del paisaje

1.2K 0 4

Ти, Море

Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър.

А слънцето се къпе в тях.
И сякаш сто слънца изгряват.
Аз гледам удивен и ням.
Пред тази гледка се прекланям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

isabelle (Исабел Мартинес)

и раждат се безброй слънца.

Нека огравят пътя ти!

2009-02-20T21:27:35+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

и шарено ...

и очаквате ...
всъщност очаквате ли някой да прочете

2009-02-07T01:32:07+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Правилно си го написал, Смешко! Сашо, а за стихотворението да кажа, че наистина звучи все едно е писано от дете. Съжалявам!

2009-02-06T23:51:47+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

а си на 44 ...
аз се плаша че се вдетиних напоследък
П.П. как се пише вдетиних

2009-02-06T23:48:57+02:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0