6 feb 2009, 22:45

Ти, Море 

  Poesía » Del paisaje
777 0 4

 

 

Ти, Море

 

 

Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър.

А слънцето се къпе в тях.
И сякаш сто слънца изгряват.
Аз гледам удивен и ням.
Пред тази гледка се прекланям.

 

 

 

© Сашо Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и раждат се безброй слънца.

    Нека огравят пътя ти!
  • и шарено ...


    и очаквате ...
    всъщност очаквате ли някой да прочете
  • Правилно си го написал, Смешко! Сашо, а за стихотворението да кажа, че наистина звучи все едно е писано от дете. Съжалявам!
  • а си на 44 ...
    аз се плаша че се вдетиних напоследък
    П.П. как се пише вдетиних
Propuestas
: ??:??