Feb 6, 2009, 10:45 PM

Ти, Море

1.2K 0 4

 

 

Ти, Море

 

 

Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър.

А слънцето се къпе в тях.
И сякаш сто слънца изгряват.
Аз гледам удивен и ням.
Пред тази гледка се прекланям.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашо Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

  • и раждат се безброй слънца.

    Нека огравят пътя ти!
  • и шарено ...


    и очаквате ...
    всъщност очаквате ли някой да прочете
  • Правилно си го написал, Смешко! Сашо, а за стихотворението да кажа, че наистина звучи все едно е писано от дете. Съжалявам!
  • а си на 44 ...
    аз се плаша че се вдетиних напоследък
    П.П. как се пише вдетиних

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....