20 sept 2007, 0:15

Ти... не ме попита...

  Poesía
823 1 3
И близък... и далечен си ми...
познавам ли те!?! Надали.
Но усетът за теб ме тласка
да бъда себе си. Уви...

не питам как го правиш...
и някакви усилия полагаш ли...
Това което си, ме радва!
Познанството с теб отмарящо е!

А ти!? Признавам, съм се питала
какво е чувството в теб...
Дали те отегчават думите,
които си разменяме. И ден след ден

дали по-близки ставаме...
и що за близост е това!?!?
Ще кажеш "Сложно е за обясняване!"
Съгласна съм! Не мисля! Но ума

не спира да човърка... рови
и хващаме в поредния дуел!
Добре, че няма пистолети ;)
че бих подложила го на разстрел!

И близък... и далечен си...
Аз зная ли те!?! Надали!
Но твойта СЪЩНОСТ е причината
да бъда аз... да бъда себе си!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...