20 sept 2007, 0:15

Ти... не ме попита...

  Poesía
825 1 3
И близък... и далечен си ми...
познавам ли те!?! Надали.
Но усетът за теб ме тласка
да бъда себе си. Уви...

не питам как го правиш...
и някакви усилия полагаш ли...
Това което си, ме радва!
Познанството с теб отмарящо е!

А ти!? Признавам, съм се питала
какво е чувството в теб...
Дали те отегчават думите,
които си разменяме. И ден след ден

дали по-близки ставаме...
и що за близост е това!?!?
Ще кажеш "Сложно е за обясняване!"
Съгласна съм! Не мисля! Но ума

не спира да човърка... рови
и хващаме в поредния дуел!
Добре, че няма пистолети ;)
че бих подложила го на разстрел!

И близък... и далечен си...
Аз зная ли те!?! Надали!
Но твойта СЪЩНОСТ е причината
да бъда аз... да бъда себе си!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...