Ти... не ме попита...
познавам ли те!?! Надали.
Но усетът за теб ме тласка
да бъда себе си. Уви...
не питам как го правиш...
и някакви усилия полагаш ли...
Това което си, ме радва!
Познанството с теб отмарящо е!
А ти!? Признавам, съм се питала
какво е чувството в теб...
Дали те отегчават думите,
които си разменяме. И ден след ден
дали по-близки ставаме...
и що за близост е това!?!?
Ще кажеш "Сложно е за обясняване!"
Съгласна съм! Не мисля! Но ума
не спира да човърка... рови
и хващаме в поредния дуел!
Добре, че няма пистолети ;)
че бих подложила го на разстрел!
И близък... и далечен си...
Аз зная ли те!?! Надали!
Но твойта СЪЩНОСТ е причината
да бъда аз... да бъда себе си!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Всички права запазени
