11 may 2007, 13:33

Ти някога била ли си сама?

  Poesía
770 0 8
Ти някога била ли си сама,
усещала ли си как всички те предават,
как бяга все от тебе любовта,
как само болката и мъката остават.

Ти някога била ли си сама
с усещане,че си ранена птица,
която мъчи се и пърха със крила,
но за да литне, нужна е искрица.

Ти някога била ли си сама,
била ли си лишена от приятел,
усещала ли си как вехне младостта,
как всеки ден превръща се в предател.

Не си? Дано и занапред да е така,
дано сърцето твое да обича,
дано животът ти да е живот-мечта
и щастието все със теб да тича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Времето лекува раните!Всички сме били ранени птици,но с крила!Прегръдки и целувки!
  • Благодаря ти Маги.Благодаря на всички.Толкова е приятно да споделиш.
    И да бъдеш разбран.
  • Била съм. И съм... Но обичам!
    Обич и за теб, Яни!
  • Много е хубаво
  • Много е хубаво!
    Тежки са моментите когато се чувстваш сам!
    Но това отминава!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...