Ти някога била ли си сама?
Ти някога била ли си сама,
усещала ли си как всички те предават,
как бяга все от тебе любовта,
как само болката и мъката остават.
Ти някога била ли си сама
с усещане,че си ранена птица,
която мъчи се и пърха със крила,
но за да литне, нужна е искрица.
Ти някога била ли си сама,
била ли си лишена от приятел,
усещала ли си как вехне младостта,
как всеки ден превръща се в предател.
Не си? Дано и занапред да е така,
дано сърцето твое да обича,
дано животът ти да е живот-мечта
и щастието все със теб да тича.
усещала ли си как всички те предават,
как бяга все от тебе любовта,
как само болката и мъката остават.
Ти някога била ли си сама
с усещане,че си ранена птица,
която мъчи се и пърха със крила,
но за да литне, нужна е искрица.
Ти някога била ли си сама,
била ли си лишена от приятел,
усещала ли си как вехне младостта,
как всеки ден превръща се в предател.
Не си? Дано и занапред да е така,
дано сърцето твое да обича,
дано животът ти да е живот-мечта
и щастието все със теб да тича.
© Яница Ботева All rights reserved.
