18 dic 2021, 7:57  

Шепот

  Poesía » Otra
1.2K 7 19

 

Шепот дошъл от незримото,

тихо приплясква с крила,

пушек и бял, и бездимен,

и съдбата за нас е дошла.

 

За да помним, че има промяна

и когато пристъпи дъждът,

ще промие и нашите рани,

за да минем по-лесно отвъд.

 

Откъдето дошлите сме всички,

за да търсим към себе си брод,

като малките прелетни птички

ний ще бъдем свободен народ.



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, оказа се, че съм проявил "недостатък /слабост/ в речниковия състав, претрупана, излишна употреба на езика". Аз самият не бих определил като правилни изразите "недостатък /слабост/ в речниковия състав" и "претрупана, излишна употреба на езика". Как може речниковият състав за съдържа недостатък. Речниковият състав е съвкупността от думите в един език. И как може да съществува "претрупана, излишна употреба на езика". Употребата на езика не може да бъде нито претрупана, нито излишна. Виждам само самоувереност в стремежа към претенциозно изразяване, които са довели до безсмислици и издават пълно непознаване на същността на поетическото изкуство.. Нямам намерение да влизам в безсмислени спорове. Претенциите за разбирачество, трябва да са подплатени с познания .
  • Човек вижда толкова красота, колкото красива е душата му и всеобхватността му
  • Изплакано се връзва с тъга , а прошепнато с шепот. Е, как творбата ще стана по-добра?! Прошепнато не предполага липса на тъга. Изплаканото обаче не предполага шепот. В поезията повторенията изпълняват функцията на стилистичен ефект. Приех мнението на Ирина единствено от уважение.
  • или "Ти име, подшушнато в песен на вятър,",
    да не звучи трагично 🥺
  • Прекрасно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...