Dec 18, 2021, 7:57 AM  

Шепот

  Poetry » Other
1.2K 7 19

 

Шепот дошъл от незримото,

тихо приплясква с крила,

пушек и бял, и бездимен,

и съдбата за нас е дошла.

 

За да помним, че има промяна

и когато пристъпи дъждът,

ще промие и нашите рани,

за да минем по-лесно отвъд.

 

Откъдето дошлите сме всички,

за да търсим към себе си брод,

като малките прелетни птички

ний ще бъдем свободен народ.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, оказа се, че съм проявил "недостатък /слабост/ в речниковия състав, претрупана, излишна употреба на езика". Аз самият не бих определил като правилни изразите "недостатък /слабост/ в речниковия състав" и "претрупана, излишна употреба на езика". Как може речниковият състав за съдържа недостатък. Речниковият състав е съвкупността от думите в един език. И как може да съществува "претрупана, излишна употреба на езика". Употребата на езика не може да бъде нито претрупана, нито излишна. Виждам само самоувереност в стремежа към претенциозно изразяване, които са довели до безсмислици и издават пълно непознаване на същността на поетическото изкуство.. Нямам намерение да влизам в безсмислени спорове. Претенциите за разбирачество, трябва да са подплатени с познания .
  • Човек вижда толкова красота, колкото красива е душата му и всеобхватността му
  • Изплакано се връзва с тъга , а прошепнато с шепот. Е, как творбата ще стана по-добра?! Прошепнато не предполага липса на тъга. Изплаканото обаче не предполага шепот. В поезията повторенията изпълняват функцията на стилистичен ефект. Приех мнението на Ирина единствено от уважение.
  • или "Ти име, подшушнато в песен на вятър,",
    да не звучи трагично 🥺
  • Прекрасно!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...