Шепот дошъл от незримото,
тихо приплясква с крила,
пушек и бял, и бездимен,
и съдбата за нас е дошла.
За да помним, че има промяна
и когато пристъпи дъждът,
ще промие и нашите рани,
за да минем по-лесно отвъд.
Откъдето дошлите сме всички,
за да търсим към себе си брод,
като малките прелетни птички
ний ще бъдем свободен народ.
© Димитър Станчев Всички права запазени