18.12.2021 г., 7:57  

Шепот

1.2K 7 19

 

Шепот дошъл от незримото,

тихо приплясква с крила,

пушек и бял, и бездимен,

и съдбата за нас е дошла.

 

За да помним, че има промяна

и когато пристъпи дъждът,

ще промие и нашите рани,

за да минем по-лесно отвъд.

 

Откъдето дошлите сме всички,

за да търсим към себе си брод,

като малките прелетни птички

ний ще бъдем свободен народ.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, оказа се, че съм проявил "недостатък /слабост/ в речниковия състав, претрупана, излишна употреба на езика". Аз самият не бих определил като правилни изразите "недостатък /слабост/ в речниковия състав" и "претрупана, излишна употреба на езика". Как може речниковият състав за съдържа недостатък. Речниковият състав е съвкупността от думите в един език. И как може да съществува "претрупана, излишна употреба на езика". Употребата на езика не може да бъде нито претрупана, нито излишна. Виждам само самоувереност в стремежа към претенциозно изразяване, които са довели до безсмислици и издават пълно непознаване на същността на поетическото изкуство.. Нямам намерение да влизам в безсмислени спорове. Претенциите за разбирачество, трябва да са подплатени с познания .
  • Човек вижда толкова красота, колкото красива е душата му и всеобхватността му
  • Изплакано се връзва с тъга , а прошепнато с шепот. Е, как творбата ще стана по-добра?! Прошепнато не предполага липса на тъга. Изплаканото обаче не предполага шепот. В поезията повторенията изпълняват функцията на стилистичен ефект. Приех мнението на Ирина единствено от уважение.
  • или "Ти име, подшушнато в песен на вятър,",
    да не звучи трагично 🥺
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...