12 ago 2008, 8:46

Ти помниш 

  Poesía » Otra
1247 0 15

Ти сигурно помниш морето

и звездните нощи,

силата беше отнета

на гласовете ни мощни.

Измамата беше фатална,

завесата мръсна, продрана,

затъвахме в пътища кални,

в блато, нарочно разстлано,

изцапани с лепкава тиня,

вървяхме по трудни пътеки,

в обстрела на бомби и мини

загиваше всяка утеха,

вървяхме с крака изранени,

кръвта ни оказа се черна,

цветята, до смърт осланени,

увяхват, умират наверно...

 

Ти сигурно помниш морето

и лунните нощи,

дръзко отправени клетви

на гласовете ни мощни,

вярата, дръзката поза,

коравите свити юмруци,

бодлите на живите рози,

рока, бунтарските звуци,

гласа на студентската младост,

ясен и чист, неподправен,

калта, всекидневните гадости,

протеста, открит и сподавен...

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??