12 авг. 2008 г., 08:46

Ти помниш 

  Поэзия » Другая
1243 0 15

Ти сигурно помниш морето

и звездните нощи,

силата беше отнета

на гласовете ни мощни.

Измамата беше фатална,

завесата мръсна, продрана,

затъвахме в пътища кални,

в блато, нарочно разстлано,

изцапани с лепкава тиня,

вървяхме по трудни пътеки,

в обстрела на бомби и мини

загиваше всяка утеха,

вървяхме с крака изранени,

кръвта ни оказа се черна,

цветята, до смърт осланени,

увяхват, умират наверно...

 

Ти сигурно помниш морето

и лунните нощи,

дръзко отправени клетви

на гласовете ни мощни,

вярата, дръзката поза,

коравите свити юмруци,

бодлите на живите рози,

рока, бунтарските звуци,

гласа на студентската младост,

ясен и чист, неподправен,

калта, всекидневните гадости,

протеста, открит и сподавен...

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??