12.08.2008 г., 8:46 ч.

Ти помниш 

  Поезия » Друга
1241 0 15

Ти сигурно помниш морето

и звездните нощи,

силата беше отнета

на гласовете ни мощни.

Измамата беше фатална,

завесата мръсна, продрана,

затъвахме в пътища кални,

в блато, нарочно разстлано,

изцапани с лепкава тиня,

вървяхме по трудни пътеки,

в обстрела на бомби и мини

загиваше всяка утеха,

вървяхме с крака изранени,

кръвта ни оказа се черна,

цветята, до смърт осланени,

увяхват, умират наверно...

 

Ти сигурно помниш морето

и лунните нощи,

дръзко отправени клетви

на гласовете ни мощни,

вярата, дръзката поза,

коравите свити юмруци,

бодлите на живите рози,

рока, бунтарските звуци,

гласа на студентската младост,

ясен и чист, неподправен,

калта, всекидневните гадости,

протеста, открит и сподавен...

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??