Ти помниш
Ти сигурно помниш морето
и звездните нощи,
силата беше отнета
на гласовете ни мощни.
Измамата беше фатална,
завесата мръсна, продрана,
затъвахме в пътища кални,
в блато, нарочно разстлано,
изцапани с лепкава тиня,
вървяхме по трудни пътеки,
в обстрела на бомби и мини
загиваше всяка утеха,
вървяхме с крака изранени,
кръвта ни оказа се черна,
цветята, до смърт осланени,
увяхват, умират наверно...
Ти сигурно помниш морето
и лунните нощи,
дръзко отправени клетви
на гласовете ни мощни,
вярата, дръзката поза,
коравите свити юмруци,
бодлите на живите рози,
рока, бунтарските звуци,
гласа на студентската младост,
ясен и чист, неподправен,
калта, всекидневните гадости,
протеста, открит и сподавен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
