6 ene 2009, 7:48

Ти се предаде сама!

  Poesía » Otra
895 0 11

Погазих всички закони.
Стъпках от мен съграденото.
Твърде малко остана,
малко е в мен съхраненото.

 

Днес отново празнотата
на прага е на мойта душа.
Минава без ключ през вратата,
която под напора й не издържа.

 

Вината приплъзва се гладко.
Че престъпник съм, шепне сега.
В очите поглежда ме нагло
и крещи: Ти се предаде сама!

 

Подава ми чаша със кръв.
Иронична. Чака наздравица.
Животът - казва;той е такъв.
Пиеш от себе си и си пияница.

 

Изграждаш се и се рушиш.
От другите опитваш да вкусиш.
Пробваш се някого да обвиниш,
но в битката с душата си

                   се губиш...
                            ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мъдро!Хареса ми!
  • Имаше аргументи да го направиш.Никога не съжалявай след това.
    Уроци.Божия промисъл...
    Много харесах!
  • Човек не може да изгуби душата си в себе си, защото се едно душата да изгуби човека, защото те са неразделна част! Красив стик Кат! Допадна ми много! Поздрави!
  • Кат, каквото и да става, ти никога няма да загубиш душата, тя ще остане винаги бяла
  • Прекрасен стих Кат!
    Поздрави и целувки!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...