6 янв. 2009 г., 07:48

Ти се предаде сама!

893 0 11

Погазих всички закони.
Стъпках от мен съграденото.
Твърде малко остана,
малко е в мен съхраненото.

 

Днес отново празнотата
на прага е на мойта душа.
Минава без ключ през вратата,
която под напора й не издържа.

 

Вината приплъзва се гладко.
Че престъпник съм, шепне сега.
В очите поглежда ме нагло
и крещи: Ти се предаде сама!

 

Подава ми чаша със кръв.
Иронична. Чака наздравица.
Животът - казва;той е такъв.
Пиеш от себе си и си пияница.

 

Изграждаш се и се рушиш.
От другите опитваш да вкусиш.
Пробваш се някого да обвиниш,
но в битката с душата си

                   се губиш...
                            ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мъдро!Хареса ми!
  • Имаше аргументи да го направиш.Никога не съжалявай след това.
    Уроци.Божия промисъл...
    Много харесах!
  • Човек не може да изгуби душата си в себе си, защото се едно душата да изгуби човека, защото те са неразделна част! Красив стик Кат! Допадна ми много! Поздрави!
  • Кат, каквото и да става, ти никога няма да загубиш душата, тя ще остане винаги бяла
  • Прекрасен стих Кат!
    Поздрави и целувки!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...