Ти ще идваш понякога
Ти ще идваш понякога
неканен зъл гостенин
на моята душа отровена
тихо ще навлизаш
а стъпките ти глухи
ще разровят пепелта
на времето...
насъбрала се пред камината
на моето сърце изстинало
...
както правиш винаги
Ти ще идваш понякога
като просяк пред моите порти
в последния зимен ден на ноември
когато за теб ще забравя
че и ти си човек и
обичаш и мразиш и искаш и страдаш
...
спомена облечен в дрипите на разкаянието
пред вратата ми ще забравиш
...
както правиш винаги
Ти ще идваш понякога
както правиш винаги
нечакан неискан
измислен сън от стенания
и истини
...
за дълго не оставяй моля те
пред вратите на шепотите неизречени
залостени
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
