Ти ще идваш понякога
Ти ще идваш понякога
неканен зъл гостенин
на моята душа отровена
тихо ще навлизаш
а стъпките ти глухи
ще разровят пепелта
на времето...
насъбрала се пред камината
на моето сърце изстинало
...
както правиш винаги
Ти ще идваш понякога
като просяк пред моите порти
в последния зимен ден на ноември
когато за теб ще забравя
че и ти си човек и
обичаш и мразиш и искаш и страдаш
...
спомена облечен в дрипите на разкаянието
пред вратата ми ще забравиш
...
както правиш винаги
Ти ще идваш понякога
както правиш винаги
нечакан неискан
измислен сън от стенания
и истини
...
за дълго не оставяй моля те
пред вратите на шепотите неизречени
залостени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дари Всички права запазени
