Ти ще идваш понякога

неканен зъл гостенин

на моята душа отровена

тихо ще навлизаш

а стъпките ти глухи

ще разровят пепелта

на времето...

насъбрала се пред камината

на моето сърце изстинало

...

както правиш винаги

Ти ще идваш понякога

като просяк пред моите порти

в последния зимен ден на ноември

когато за теб ще забравя

че и ти си човек и

обичаш и мразиш и искаш и страдаш

...

спомена облечен в дрипите на разкаянието

пред вратата ми ще забравиш

...

както правиш винаги

Ти ще идваш понякога

както правиш винаги

нечакан неискан

измислен сън от стенания

и истини

...

за дълго не оставяй моля те

пред вратите на шепотите неизречени

залостени