10 oct 2007, 19:52

Ти си...

  Poesía
1.6K 1 5
Ти си най-голямата ми слабост
                         и най-голямата ми сила!
За тебе аз живея и с никой друг
                                 не бих те заменила,
ти си моят бряг и моето спасение,
моят лек и моето успокоение!
Ти си моята закрила,
ти си моята любов,
ти си мъжът, който за мен
                                на всичко е готов!
Ти си моята болка, която
        сърцето ми е обвила,
болката до смърт в любовта си открила!

Обичам те болезнено много
и това в очите ми си личи,
но от тази болка живея - мили мой,
                                      разбери!

Ти си моята радост, която
                                    се ражда в сълзи,
моят порив за обич,
                               който в мене откри!

Ти си всичко, което ми трябва,
                          за да бъда щастлива,
всичко, което ме кара да се чувствам
                              пълноценна и жива.

Ти си сбъдната мечта за мене,
моето минало, сегашно
                   и бъдеще време.

Ти си животът, за който копнея,
изпълнен с любов чиста
                             и щастие от нея!

Ти си този, който прави ме жена,
истинска и себеотдадена на това,
да я чувстваш винаги близо
             до твоето сърце
и любовта никога
                   да не умре!

Ти си всичко друго,
                  но не и самота!
Ти живееш в моята душа!

Ти си всичко, но илюзия - не!
Приливна вълна в моето море!

Ти си песен и животът в мен,
Слънцето във моя ден!


... Душата ми е любов и ти я обладаваш,
душата ми е само любов - само ТИ я познаваш!


09.10-11.10.2005г
                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...