10.10.2007 г., 19:52

Ти си...

1.6K 1 5
Ти си най-голямата ми слабост
                         и най-голямата ми сила!
За тебе аз живея и с никой друг
                                 не бих те заменила,
ти си моят бряг и моето спасение,
моят лек и моето успокоение!
Ти си моята закрила,
ти си моята любов,
ти си мъжът, който за мен
                                на всичко е готов!
Ти си моята болка, която
        сърцето ми е обвила,
болката до смърт в любовта си открила!

Обичам те болезнено много
и това в очите ми си личи,
но от тази болка живея - мили мой,
                                      разбери!

Ти си моята радост, която
                                    се ражда в сълзи,
моят порив за обич,
                               който в мене откри!

Ти си всичко, което ми трябва,
                          за да бъда щастлива,
всичко, което ме кара да се чувствам
                              пълноценна и жива.

Ти си сбъдната мечта за мене,
моето минало, сегашно
                   и бъдеще време.

Ти си животът, за който копнея,
изпълнен с любов чиста
                             и щастие от нея!

Ти си този, който прави ме жена,
истинска и себеотдадена на това,
да я чувстваш винаги близо
             до твоето сърце
и любовта никога
                   да не умре!

Ти си всичко друго,
                  но не и самота!
Ти живееш в моята душа!

Ти си всичко, но илюзия - не!
Приливна вълна в моето море!

Ти си песен и животът в мен,
Слънцето във моя ден!


... Душата ми е любов и ти я обладаваш,
душата ми е само любов - само ТИ я познаваш!


09.10-11.10.2005г
                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...