22 oct 2014, 13:52

Ти си

699 0 0

Ти земетресението си,

което здраво ме разтърси.

Срина нещо в мен,

когато повече не ме потърси.

Ти брадвата си,

която разсича дървото.

С една огромна лекота

отсече на надеждата стъблото.

Ти бурята си,

която светлите ми мисли отнесе.

Разрази се с пълна сила

мрак и самота в душата ми донесе.

Ти бръсначът си,

който преряза моите вени.

Сега с кръвта изтичат чувствата

и няма как да бъдат спрени.

Ти водата си,

която угаси пожара в мен.

В гърдите огънят гореше,

а сега остана само въглен.

Ти чукът си,

който въглена разби.

С един премерен удар

пръсна го на части.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...