Oct 22, 2014, 1:52 PM

Ти си 

  Poetry » Love
480 0 0

Ти земетресението си,

което здраво ме разтърси.

Срина нещо в мен,

когато повече не ме потърси.

Ти брадвата си,

която разсича дървото.

С една огромна лекота

отсече на надеждата стъблото.

Ти бурята си,

която светлите ми мисли отнесе.

Разрази се с пълна сила

мрак и самота в душата ми донесе.

Ти бръсначът си,

който преряза моите вени.

Сега с кръвта изтичат чувствата

и няма как да бъдат спрени.

Ти водата си,

която угаси пожара в мен.

В гърдите огънят гореше,

а сега остана само въглен.

Ти чукът си,

който въглена разби.

С един премерен удар

пръсна го на части.

 

© Ангел Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??