22 окт. 2014 г., 13:52

Ти си

702 0 0

Ти земетресението си,

което здраво ме разтърси.

Срина нещо в мен,

когато повече не ме потърси.

Ти брадвата си,

която разсича дървото.

С една огромна лекота

отсече на надеждата стъблото.

Ти бурята си,

която светлите ми мисли отнесе.

Разрази се с пълна сила

мрак и самота в душата ми донесе.

Ти бръсначът си,

който преряза моите вени.

Сега с кръвта изтичат чувствата

и няма как да бъдат спрени.

Ти водата си,

която угаси пожара в мен.

В гърдите огънят гореше,

а сега остана само въглен.

Ти чукът си,

който въглена разби.

С един премерен удар

пръсна го на части.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...