17 nov 2011, 20:12

Ти си чудесната ми любов 

  Poesía » De amor
739 0 4
Знаеш ли как дълго те търсих, мислих и чаках,
как наричах вечер Луната с красивото ти име
и пазех за теб най-силните чувства и думи,
за да бъде всяко наше усещане незабравимо.
Как очите ми самотни потъваха в тъмнината
в опити да съзрат поне малка искра в нощта.
Душата ми постоянно към твоята се стремеше
и се разтваряше в диханието ти от топлина.
Колко пролет има в прекрасната ти усмивка,
ти си чудесната ми любов, единствената фея.
По-вълнуваща жена никога няма да срещна,
щастлив съм и знам, че наистина в рая живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??