Nov 17, 2011, 8:12 PM

Ти си чудесната ми любов 

  Poetry » Love
655 0 4

Знаеш ли как дълго те търсих, мислих и чаках,

как наричах вечер Луната с красивото ти име

и пазех за теб най-силните чувства и думи,

за да бъде всяко наше усещане незабравимо.

 

Как очите ми самотни потъваха в тъмнината

в опити да съзрат поне малка искра в нощта.

Душата ми постоянно към твоята се стремеше

и се разтваряше в диханието ти от топлина.

 

Колко пролет има в прекрасната ти усмивка,

ти си чудесната ми любов, единствената фея.

По-вълнуваща жена никога няма  да срещна,

щастлив съм и знам, че наистина в рая живея.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Как очите ми самотни потъваха в тъмнината

    в опити да съзрат поне малка искра в нощта.

    Душата ми постоянно към твоята се стремеше

    и се разтваряше в диханието ти от топлина."

    Браво!Много истинско и красиво!

  • Хубаво е! Поздравления!
  • Раят е прекрасно местенце! Поздравления!
  • Много чувства!Красиво стихотворение!
Random works
: ??:??