17.11.2011 г., 20:12 ч.
Ти си чудесната ми любов
Знаеш ли как дълго те търсих, мислих и чаках,
как наричах вечер Луната с красивото ти име
и пазех за теб най-силните чувства и думи,
за да бъде всяко наше усещане незабравимо.
Как очите ми самотни потъваха в тъмнината
в опити да съзрат поне малка искра в нощта.
Душата ми постоянно към твоята се стремеше
и се разтваряше в диханието ти от топлина.
Колко пролет има в прекрасната ти усмивка,
ти си чудесната ми любов, единствената фея.
По-вълнуваща жена никога няма да срещна,
щастлив съм и знам, че наистина в рая живея.
© Васил Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е! Поздравления!
-
Раят е прекрасно местенце! Поздравления!
-
Много чувства!Красиво стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в опити да съзрат поне малка искра в нощта.
Душата ми постоянно към твоята се стремеше
и се разтваряше в диханието ти от топлина."
Браво!Много истинско и красиво!