Капка момиче

Крехките клони свирепо се чупеха

в кротката ярост на вятъра.
Очи запленени от вълшебната гледка,

розов цвят земята покри.
Стъпихме боси на нежна покривка,

пътека от восък,  лист на кокиче
и моите шепи разтворих, аз го разбирах,

тя е капка момиче.

А жадувам за дъжд и неговата тайна,

живея веднъж, пази ме от мрака,
рисунка на сянка, светулка, угарка,

това, запомни, не са просто неща,
Дървесна кора, пази живота в гората.
умът сега си представя,

така оцелява, книги и думи,

тя е читанка.

Вековни дървета в смолата се давят,

обикнали грешки, плод не прокарват,
от него издигнато горе,

листото корена помни, така процъфтяват.
С отрова в словата недей,

говори ми тихо и леко,
вино в мен налей,

да те виждам, Любов,

двойно по-често.

Не казвай "не мога да скоча".
Небето тебе зове!

Съществувай!

...както се виждаш,

живей както се диша,
радостта в теб се намира,

лудостта е нормална причина,
младостта ти е сила,

разбери, мъдростта ти разбира.
ТИ СИ КРАСИВА!