(На Васил Левски – Апостолът на свободата)
Не смеех да зачена стих за тебе –
тъй необятен, толкова велик!
Едва ли мойта мисъл ще успее,
да те обгърне в яркия ти лик?
Че най-голям си – делото показва,
от малък всеки чувства го това.
Душата ти витае в нас – доказва,
че завладял си нашите сърца!
Трудно ми е, да знаеш, разбери ме,
тъй-гръмки думи да изливам аз.
Макар че други ползват твойто име
и твоят образ всеки земен час.
За силата, за волята, за пътя,
говорено е в хиляди слова.
И аз върху им с много свян ще стъпя,
ще кажа просто – ти си Свобода!
Ти си надежда, устрем си във дните,
ти вяра си, любов и светлина!
Отворени държиш ни днес очите!
Заслужено ли твои сме чеда?
© Данаил Таков Todos los derechos reservados