19 июл. 2018 г., 23:14  

Ти си Свобода

575 4 10

(На Васил Левски – Апостолът на свободата)

 

Не смеех да зачена стих за тебе –

тъй необятен, толкова велик!

Едва ли мойта мисъл ще успее,

да те обгърне в яркия ти лик?

 

Че най-голям си – делото показва,

от малък всеки чувства го това.

Душата ти витае в нас – доказва,

че завладял си нашите сърца!

 

Трудно ми е, да знаеш, разбери ме,

тъй-гръмки думи да изливам аз.

Макар че други ползват твойто име

и твоят образ всеки земен час.

 

За силата, за волята, за пътя,

говорено е в хиляди слова.

И аз върху им с много свян ще стъпя,

ще кажа просто – ти си Свобода!

 

Ти си надежда, устрем си във дните,

ти вяра си, любов и светлина!

Отворени държиш ни днес очите!

Заслужено ли твои сме чеда?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Райна! Радвам се, че ти е харесало! Поздрави!
  • И аз не съм посмяла, но ти си успял! Браво ,Дани...защото е откровено и смело!
  • Благодаря ти за мнението, Владо, и на вас също – Наде, Катя! Много се радвам, че ви е докоснало моето посвещение! Поздрави!
  • Адмирации за стиха ти, Данаил!
  • Браво, Дани!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...