Libra (И.Маркова)
74 132
10 ago 2006, 22:49

Ти си тук 

  Poesía
858 0 3
Тя беше старата гора
с вековни борове и мирис на смола
прозрачен въздух
отразен в безброй листа
с лъч пронизвана от слънцето
стрелец и феб неустоим стрела
и разказваше за нея -
щастливата жена
докато разказваше тя бе река
и слизаше там нейде от върха
с тучното зелено по брега
безброй камъни прескочила
за да ромоли и нейната вода
и разказваше за нея -
щастливата жена
тя беше още, топлата земя
с борови иглички останали от есента
поела сокове на любовта
първично силна вечната земя
и разказваше за нея -
щастливата жена
Видях как тя си замълча
три думи само каза щастливата жена
и всъщност това бе то света
на щастливата жена
..а аз която го разказах
аз бях и си оставам
любовта.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесна!
    Любовта е красива жена!!!
    В моите представи винаги е изглеждала така
    Поздрав Либра и бъди щастлива
  • Поздрави на щастливата жена
    за стиха, за любовта
    Вестин
  • Колко хубав стих, Илона. Образен и казан от жена... Страхотно.
Propuestas
: ??:??