Ти си тук

10 ago 2006, 22:49

Poesía

1040 0 3

Тя беше старата гора
с вековни борове и мирис на смола
прозрачен въздух
отразен в безброй листа
с лъч пронизвана от слънцето
стрелец и феб неустоим стрела
и разказваше за нея -
щастливата жена
докато разказваше тя бе река
и слизаше там нейде от върха
с тучното зелено по брега
безброй камъни прескочила ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ти си тук

Искате да прочетете повече?

Propuestas