10.08.2006 г., 22:49

Ти си тук

1.3K 0 3
Тя беше старата гора
с вековни борове и мирис на смола
прозрачен въздух
отразен в безброй листа
с лъч пронизвана от слънцето

стрелец и феб неустоим стрела
и разказваше за нея -
щастливата жена
докато разказваше тя бе река
и слизаше там нейде от върха
с тучното зелено по брега
безброй камъни прескочила
за да ромоли и нейната вода
и разказваше за нея -
щастливата жена
тя беше още, топлата земя
с борови иглички останали от есента
поела сокове на любовта
първично силна вечната земя
и разказваше за нея -
щастливата жена
Видях как тя си замълча
три думи само каза щастливата жена
и всъщност това бе то света
на щастливата жена
..а аз която го разказах
аз бях и си оставам
любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна!
    Любовта е красива жена!!!
    В моите представи винаги е изглеждала така
    Поздрав Либра и бъди щастлива
  • Поздрави на щастливата жена
    за стиха, за любовта
    Вестин
  • Колко хубав стих, Илона. Образен и казан от жена... Страхотно.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...