14 feb 2009, 12:05

Ти си тук, любов...

777 0 0

 

Дълго и самотно време очаквах
любовта.
Болката удължаваше дните ми без
любовта.
Нощите бяха безкрайни без
любовта.
Луната гаснеше от скръб в мъглата без
любовта.
Сърцето ми питаше - къде е
любовта.
Каква загадка са капризите на
любовта.
Нали в живота веднъж идва тя,
любовта.


Не съм сама  в тази лунна нощ -
ти си тук, любов!
Погали ме с поглед изгарящ -
ти си тук, любов!
Докосна ме с устни и страст -
ти си тук, любов!

Ти си тук -
ЛЮБОВ!

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...