14 feb 2009, 12:05

Ти си тук, любов...

772 0 0

 

Дълго и самотно време очаквах
любовта.
Болката удължаваше дните ми без
любовта.
Нощите бяха безкрайни без
любовта.
Луната гаснеше от скръб в мъглата без
любовта.
Сърцето ми питаше - къде е
любовта.
Каква загадка са капризите на
любовта.
Нали в живота веднъж идва тя,
любовта.


Не съм сама  в тази лунна нощ -
ти си тук, любов!
Погали ме с поглед изгарящ -
ти си тук, любов!
Докосна ме с устни и страст -
ти си тук, любов!

Ти си тук -
ЛЮБОВ!

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...