14.02.2009 г., 12:05

Ти си тук, любов...

769 0 0

 

Дълго и самотно време очаквах
любовта.
Болката удължаваше дните ми без
любовта.
Нощите бяха безкрайни без
любовта.
Луната гаснеше от скръб в мъглата без
любовта.
Сърцето ми питаше - къде е
любовта.
Каква загадка са капризите на
любовта.
Нали в живота веднъж идва тя,
любовта.


Не съм сама  в тази лунна нощ -
ти си тук, любов!
Погали ме с поглед изгарящ -
ти си тук, любов!
Докосна ме с устни и страст -
ти си тук, любов!

Ти си тук -
ЛЮБОВ!

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...