Feb 14, 2009, 12:05 PM

Ти си тук, любов...

Poetry » Love

770 0 0

Дълго и самотно време очаквах
любовта.
Болката удължаваше дните ми без
любовта.
Нощите бяха безкрайни без
любовта.
Луната гаснеше от скръб в мъглата без
любовта.
Сърцето ми питаше - къде е
любовта.
Каква загадка са капризите на
любовта.
Нали в живота веднъж идва тя,
любовта.

Не съм сама в тази лунна нощ -
ти си тук, любов!
Погали ме с поглед изгарящ -
ти си тук, любов!
Докосна ме с устни и страст -
ти си тук, любов!

Ти си тук -
ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0