Feb 14, 2009, 12:05 PM

Ти си тук, любов...

Poetry » Love

771 0 0

Дълго и самотно време очаквах
любовта.
Болката удължаваше дните ми без
любовта.
Нощите бяха безкрайни без
любовта.
Луната гаснеше от скръб в мъглата без
любовта.
Сърцето ми питаше - къде е
любовта.
Каква загадка са капризите на
любовта.
Нали в живота веднъж идва тя,
любовта.

Не съм сама в тази лунна нощ -
ти си тук, любов!
Погали ме с поглед изгарящ -
ти си тук, любов!
Докосна ме с устни и страст -
ти си тук, любов!

Ти си тук -
ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0