7 mar 2009, 10:47

Ти си всичко, от което ще бягам

  Poesía » Otra
1K 0 6

Тънък намек за любов...

и после пак е тишината...



смел, но безнадежден зов,

изчезнал е безследно в тъмнината...



високи токчета и

силен грим...

илюзия, обвита в мрак...

червилото червено е,

косата - гъста като дим,

облечена в сълзи е пак...



очите някога блестяха -

тъга сега във тях живее...



крадат мечтите -

обещават грях...

егоизмът като въглен във сърцето тлее...

тя беше като всички други -

обичаше, уви, само веднъж...



щастието оказа се поредната заблуда,

ехо от лъжовни капки дъжд...



бързаше за някъде през този ден -

яхнала една лъжа, тя

гонеше съдбата си...

а аз помислих си, че гони мен!

мен? Сгреших! Тя тичаше подир душата си!

 

...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...