Mar 7, 2009, 10:47 AM

Ти си всичко, от което ще бягам

  Poetry » Other
1K 0 6

Тънък намек за любов...

и после пак е тишината...



смел, но безнадежден зов,

изчезнал е безследно в тъмнината...



високи токчета и

силен грим...

илюзия, обвита в мрак...

червилото червено е,

косата - гъста като дим,

облечена в сълзи е пак...



очите някога блестяха -

тъга сега във тях живее...



крадат мечтите -

обещават грях...

егоизмът като въглен във сърцето тлее...

тя беше като всички други -

обичаше, уви, само веднъж...



щастието оказа се поредната заблуда,

ехо от лъжовни капки дъжд...



бързаше за някъде през този ден -

яхнала една лъжа, тя

гонеше съдбата си...

а аз помислих си, че гони мен!

мен? Сгреших! Тя тичаше подир душата си!

 

...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...