Mar 7, 2009, 10:47 AM

Ти си всичко, от което ще бягам

  Poetry » Other
1K 0 6

Тънък намек за любов...

и после пак е тишината...



смел, но безнадежден зов,

изчезнал е безследно в тъмнината...



високи токчета и

силен грим...

илюзия, обвита в мрак...

червилото червено е,

косата - гъста като дим,

облечена в сълзи е пак...



очите някога блестяха -

тъга сега във тях живее...



крадат мечтите -

обещават грях...

егоизмът като въглен във сърцето тлее...

тя беше като всички други -

обичаше, уви, само веднъж...



щастието оказа се поредната заблуда,

ехо от лъжовни капки дъжд...



бързаше за някъде през този ден -

яхнала една лъжа, тя

гонеше съдбата си...

а аз помислих си, че гони мен!

мен? Сгреших! Тя тичаше подир душата си!

 

...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...