Ти си всичко, от което ще бягам
Тънък намек за любов...
и после пак е тишината...
смел, но безнадежден зов,
изчезнал е безследно в тъмнината...
високи токчета и
силен грим...
илюзия, обвита в мрак...
червилото червено е,
косата - гъста като дим,
облечена в сълзи е пак...
очите някога блестяха -
тъга сега във тях живее...
крадат мечтите -
обещават грях...
егоизмът като въглен във сърцето тлее...
тя беше като всички други -
обичаше, уви, само веднъж...
щастието оказа се поредната заблуда,
ехо от лъжовни капки дъжд...
бързаше за някъде през този ден -
яхнала една лъжа, тя
гонеше съдбата си...
а аз помислих си, че гони мен!
мен? Сгреших! Тя тичаше подир душата си!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
