8 abr 2008, 13:59

Ти сянка ли си или сън?

997 0 18

 

Къде си? Търся те във мрака.

Ти сянка ли си или сън?

Отправила очи във злака,

мечтая те и те зова...

Какво ли знача аз за тебе?

Какво ли правиш в този час?

Дали със мисли разпилени

надничаш в себе си, във нас?

Годините летят метежно

и уж сме заедно - в съня,

наяве - щастие далечно,

съзираме едва в брега...

Сега сме още в океана

на бурния живот, нелек,

покрива ни със свойта пяна,

а стъпките ни са безчет...

Във битието потопени

ний сили нямаме, ни глас

да промълвиме откровено

„със теб да бъда искам аз"...

Дали така ще се удавим

в дълбокото на обичта

или Съдбата ще ни брани

и ще ни хвърли на брега?

Изтича пясъкът през пръсти

и отброява всеки миг...

Пред Бога тихо се прекръствам,

във мен стаила... твоя лик...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и нежно !
  • "Дали така ще се удавим

    в дълбокото на обичта

    или Съдбата ще ни брани

    и ще ни хвърли на брега?"

    Въпрос,след въпрос, след въпрос,
    а отговорът може би е в нас...
    Или се крие някъде високо
    над невъзможен за очите ни обхват...


  • Прекрасен стих!Бъди най-щастливата жена на света,скъпа Криси!
  • Най-накрая... Появи се и то... с гръм и трясък
    Комплименти!!!!!!!
  • Много е силно!
    Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...