Къде си? Търся те във мрака.
Ти сянка ли си или сън?
Отправила очи във злака,
мечтая те и те зова...
Какво ли знача аз за тебе?
Какво ли правиш в този час?
Дали със мисли разпилени
надничаш в себе си, във нас?
Годините летят метежно
и уж сме заедно - в съня,
наяве - щастие далечно,
съзираме едва в брега...
Сега сме още в океана
на бурния живот, нелек,
покрива ни със свойта пяна,
а стъпките ни са безчет...
Във битието потопени
ний сили нямаме, ни глас
да промълвиме откровено
„със теб да бъда искам аз"...
Дали така ще се удавим
в дълбокото на обичта
или Съдбата ще ни брани
и ще ни хвърли на брега?
Изтича пясъкът през пръсти
и отброява всеки миг...
Пред Бога тихо се прекръствам,
във мен стаила... твоя лик...
© Криси Все права защищены