8.04.2008 г., 13:59

Ти сянка ли си или сън?

995 0 18

 

Къде си? Търся те във мрака.

Ти сянка ли си или сън?

Отправила очи във злака,

мечтая те и те зова...

Какво ли знача аз за тебе?

Какво ли правиш в този час?

Дали със мисли разпилени

надничаш в себе си, във нас?

Годините летят метежно

и уж сме заедно - в съня,

наяве - щастие далечно,

съзираме едва в брега...

Сега сме още в океана

на бурния живот, нелек,

покрива ни със свойта пяна,

а стъпките ни са безчет...

Във битието потопени

ний сили нямаме, ни глас

да промълвиме откровено

„със теб да бъда искам аз"...

Дали така ще се удавим

в дълбокото на обичта

или Съдбата ще ни брани

и ще ни хвърли на брега?

Изтича пясъкът през пръсти

и отброява всеки миг...

Пред Бога тихо се прекръствам,

във мен стаила... твоя лик...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и нежно !
  • "Дали така ще се удавим

    в дълбокото на обичта

    или Съдбата ще ни брани

    и ще ни хвърли на брега?"

    Въпрос,след въпрос, след въпрос,
    а отговорът може би е в нас...
    Или се крие някъде високо
    над невъзможен за очите ни обхват...


  • Прекрасен стих!Бъди най-щастливата жена на света,скъпа Криси!
  • Най-накрая... Появи се и то... с гръм и трясък
    Комплименти!!!!!!!
  • Много е силно!
    Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...