6 mar 2007, 0:09

Ти.. ти... ти

  Poesía
2.2K 0 11

Прочети си хороскопа

и окъпи величието си в чужди думи.

Послушай песента на птиците,

защото в песните си шепнат твойто име.

Ти си уникален...

Ироничен тънък хумор,

хубостта на гръцки бог -

симпатичен, с весел нрав,

а в самокритиките си суров...

О, неповторими!

Кой би ти устоял?

Устите на стотици шепнат твойто име

и те въздигат на пиедестал.

Ти си разнообразен и неповторим...

Ти си нестандартен и разчупващ стереотипи

Ти си... и земята и водата...

Опиянен от своя образ, взираш се във локва.

И това, което виждаш, те устройва.

Защото ти си шепа кал... Както всички други...

Но като че ли още не си го осъзнал.

Защо ли тъй се будиш във съня си?

O! Нима е чиста съвестта ти?

О, нима светът е толкоз грешен,

че осъжда хубостта ти?

СЪБУДИ се! Ти си толкова прозрачен...

Прозаичен...

Но какво ще те събуди

от това опиянение... от самия себе си?

За твойта болест няма истинско лечение...

Е, хубаво... Живей във своя свят,

във който всичко е по твоя образ и подобие,

но ако питаш мен пропускаш нещо уникално:

пропускаш обективната природа,

пропускаш хората и тяхната радост,

пропускаш любов и чест, и вярност...

Умри в дълбока старост...

Но ще ти кажа още отсега -

умрял си още във момента,

когато си решил че си голям

колкото Света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да те чета не искам да спирам...
  • хубава мисъл
    но аз писах по-скоро в по-общ смисъл. адресирано е към момче, защото конкретният повод беше една изневяра, в която виновникът не се чувстваше достатъчно виновен (според мен) и се оправда с "аз съм такъв".
    незная доколко ми се е получило внушението, но идеята ми е, че който и да си и какъвто и да си, не можеш да сравняваш света със себе си, защото си толкова нищожна част от него, че дори хората от съседната улица едва ли са чували за теб. та когато човек започне да приравнява всичко към собствения начин на мислене се получава една ужасна нагла самовлюбена заблуда, която направо ме плаши. ужасявам се от хора, които се смятат за абсолютни (дори да твърдят обратното, винаги си личи) и в ограничения, но самоуверен поглед виждам средновековните потисници и схоластици. брр
  • да.. не са никак малко..
  • това вече си е песен! :P напомня ми на Incubus или нещо от сорта пиша ти шестак :D
  • Защо съм останал сляп за това произведение не знам...която и да си движиш
    се към възход!Бурни аплодисменти от мен!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...